English  
 Начало За АБРО Бюлетин Новини Събития Членове Документи За сваляне Контакти Връзки DVB-T 
 
  Новини
  Пресцентър
  Общество и медии
  Медиите в кадър
  Реклама
  Интервю
  Гледна точка
  Право на отговор
  Авторско право и сродните му права
  Технологии и платформи
  Други
  Непотвърдено?
  Членове
 виж всички 
  Реклама
Рекламата с ръст от 2%, но след няколко месеца
2014-03-28

Рекламата в медиите през 2013 г. е почти колкото година преди това - едва с 0,62% по-малко. Най-големият рекламодател е държавата, а тази година дори може да има ръст от 2% заради изборите през май.
Тези три опорни точки бяха обявени от Красимир Гергов - председател на Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), на традиционната им годишна среща.
Според данните на асоциацията, които той представи, по българските медии е излязла реклама за 303 млн. евро през 2013 г. Най-големият дял е за телевизиите, които са спечелили 185 млн. лева, като най-много са били рекламите на хранителни стоки. Това е увеличение от 2,5% в сравнение с 2012 г. То обаче се дължи на държавата, която се оказва най-големият рекламодател. Парите идват най-вече от обществени поръчки, после от европейски програми. Следват изборите от май 2013 г., когато медиите също печелят от платените реклами на политици и партии. "Ключова за рекламните приходи беше информационната кампания за цифровизацията", каза Иво Цеков от медия агенция "Пиеро 97".
40 млн. лева са парите от реклама за пресата, но това е спад с 5%. При печатните медии най-големите рекламодатели са телекомуникации, козметика, фармацевтика.
Три списания - "Casaviva", "Max" и "Abitare", спряха да излизат през 2013 г. От пазара изчезнаха и два вестника - "Класа" и "Анонс". Това не означава, че печатният пазар е в стагнация. Доказват го новите издания, които се очакват тази година.
Най-новият вестник
всъщност бе
отпечатан вчера
- "Клуб 100"
на "168 часа" ЕООД, който се списва от журналисти на "24 часа". Той е за втората половина от живота.
Очакват се и две списания - "VIA magazine" за лайфстайл и ново лицензно за родители на компанията "S Media".
Само преди 2 седмици се появиха и 2 политически списания - "A-specto" и "Клуб Z".
Радиорекламата също отчита намаление. То е с 3,3% и е донесло 15 млн. лева приходи на радиата. Във външната реклама - предимно билбордове, има малко увеличение от 2,3%, за да получи тя 38 млн. лева.
Най-интересна е рекламата в интернет. Данните сочат, че тя е намаляла много - с 16,9%, и така сайтовете са привлекли 20 млн. лева. В това обобщение обаче не влиза рекламата в гугъл и фейсбук. Включи ли се и тя, става ясно, че всъщност рекламата в мрежата е нараснала значително. Статистиката вече отчита, че близо 1 800 000 българи имат профил във фейсбук. Затова се очаква рекламата там, както и в търсачката гугъл да се увеличава с времето.
Точно от нея обаче българските медии не печелят. В Чехия например рекламата в гугъл е с дял от 22-25%, но у нас тя е над 60%.
Тенденцията е рекламните приходи да се запазят през 2014 г. или да имат съвсем малко увеличение от 2%. То ще се дължи вероятно на това, че
ще има избори през
май, а може да има
и още едни,
каза Гергов. Според него търговската реклама няма откъде да се увеличи, тъй като експерти предвиждат европейска икономическа криза през май. За това според него свидетелства и фактът, че играчите на фондовата борса се ориентират към по-стабилни позиции.
Въпреки оптимистичната му нагласа за увеличение на рекламата през 2014 г. самият Гергов обясни, че в началото на годината спадът е с 10%. Причината е, че средствата от Европейския съюз все още не са дошли, а според данните на БАКА те са солидно перо в рекламните бюджети на медиите. Т.е. рекламните приходи има да наваксват.
Милионите, за които по-горе ставаше въпрос, всъщност са нетните приходи на медиите. В същото време брутните са в пъти по-големи. Например брутният рекламен бюджет за телевизиите е 945,9 млн. лева, докато нетният - 185 млн. лв.
"Тази голяма разлика показва, че рекламодателите са получили доста повече реклама от това, което са платили", обясни Иво Цеков. Брутната реклама се изчислява чрез мониторинг, извършен от пийпълметричната агенция ГАРБ. Той показва какво количество реклама кога е излъчено, но ГАРБ няма данни колко от тази реклама е с отстъпки, на бартер или договорена в пакети с облекчени условия. Агенцията използва официалните рекламни тарифи на телевизиите.
Доста неясен е и рекламният пазар в радиата, тъй като само две станции са в мониторинга на ГАРБ за реклама. Данните за този пазар са дадени от членовете на асоциацията на комуникационните агенции и всъщност са по-точни, тъй като показват нетните приходи.
Има обаче една медия, където количеството реклама изпреварва всички останали в пъти. Тя не е точно медия, а т.нар. комуникационен канал, по който информацията стига до нас. Това е мобилната реклама - ще рече тази, която идва по мобилните устройства - смартфони и таблети. Ето защо я предпочитат:
- устройствата са винаги в потребителя - където и когато да отиде,
- мобилните технологии навлизат у нас 5 пъти по-бързо от интернет,
- 2,5 млн. души у нас имат смартфони, 590 000 - таблети. Нищо не е по-красноречиво от цифрите.

 виж всички от категорията  
  Реклама
 
      © 2019 AБРO - Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори | Реклама Уеб Дизайн и разработка от Дизайн Студио 42