English  
 Начало За АБРО Бюлетин Новини Събития Членове Документи За сваляне Контакти Връзки DVB-T 
 
  Новини
  Пресцентър
  Общество и медии
  Медиите в кадър
  Реклама
  Интервю
  Гледна точка
  Право на отговор
  Авторско право и сродните му права
  Технологии и платформи
  Други
  Непотвърдено?
  Членове
 виж всички 
  Други
Започна войната за КЗК
2016-02-27

в. Банкер | Ивайло СТАНЧЕВ | 27.02.2016 | Стр. 1, 25

Същинска война се задава на политическата сцена. Война за овладяването на Комисията за защита на конкуренцията. И несъмнено при нея ще видим в действие голяма част от партийния арсенал. Залогът е толкова голям, защото въпросният регулатор е най-важният фактор в икономическия живот у нас. С едно негово решение може да бъде съсипана почти всяка компания, а отговорност никой не може да му търси, защото по закон е напълно независим. Комисията има ключова роля и при провеждането на обществените поръчки, като решенията й не се контролират дори от Брюксел.
През последните 12 години начело на КЗК необезпокоявано стоеше Петко Николов, който стана най-дълго управлявалият шеф на регулатор в новата история на България. Някогашният царски кадър преживя смяната на шест правителства и беше почти сигурно, че ще изпрати и сегашното, след като се постара да покаже колко е удобен. Но нещата не му се получиха, след като по предложение на депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров бе вмъкнат един изцяло нов параграф в Закона за защита на конкуренцията. Той гласи, че: "Членовете на комисията се избират след проведена публична процедура и не могат да бъдат преизбирани веднага за още един мандат". Това кратко изречение на практика отряза мераците на Николов да запази сегашното си място. На практика той можеше и да го е освободил вече, ако подготовката на процедурните правила за предлагане на кандидати за шефове и членове (5 на брой) на комисията не се бе забавила необяснимо дълго. Проектът беше одобрен от парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм на 16 септември 2015-а. Седмица по-късно, на 23 септември, мандатът на "човека - регулатор" изтече. Само че той продължава да седи в началническото кресло заради депутатите.
Те едва на 22 февруари сколасаха да гласуват реда и начина за избор на нови шефове по конкуренцията. Междувременно в паузата от тези няколко месеца бяха одобрени всички шумни сделки на депутата Делян Пеевски и бе дадена зелена светлина за скандалната продажба на "Виваком" на Спас Русев.
Поради изключително важната роля на председателя или членовете на Комисията за защита на конкуренцията никак не е учудващо, че партиите все още не са издигнали официално свои кандидатури. Всички се пазят от компромати и внимателно опипват почвата с едно или друго име. Но зад кулисите, разбира се, протичат преговори на високо ниво от типа -"аз на тебе, ти на мене".
От известно време се носи мълвата, че лично премиерът е разпоредил доверен човек от неговата партия да оглави антикорупцион-ния орган. Сочената като предпочитана от министър-председателя фигура е на бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, който работи с Борисов още от началото на политическата му кариера. Първоначално беше главен секретар на Столичната община, а после го изтеглиха и на "Дондуков" №1. Точно в качеството си на главен секретар на кабинета Желязков се оказа единственият обвиняем по делото за напечатаните в Костинброд бюлетини за парламентарните избори през 2013-а, но след като действията на прокуратурата претърпяха пълен крах, обвиненията паднаха и казусът бързо приключи.
До неотдавна и Реформаторският блок имаше желание да сложи свой човек начело на "конкуренцията". Като най-удачен за целта дори се сочеше Мартин Димитров. Именно той настояваше най-шумно за смяната на сегашното ръководство, а и професионалният му опит и образование покриват критериите за заемането на председателския пост. Но откакто част от малкия коалиционен партньор на ГЕРБ вече е в опозиция, тази възможност се изпари напълно. Вероятно и затова напоследък от Блока се чуват гласове, че изобщо няма да участват в наддаването за КЗК. Основният критик на властта, но все още съпред-седател на Реформаторите Радан Кънев директно обяви, че ДСБ няма да участва в партийни пазарлъци.
При това положение почти сигурна изглежда номинацията на заместник-министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев, който в миналото е бил член на комисията по конкуренция. Неговата кандидатура ще бъде внесена от Патриотичния фронт. Социалистите пък избират между две имена - на депутата Кирил Добрев и на бившия заместник-министър на икономиката в тройната коалиция Анна Янева. А от АБВ щели да заложат на бившия президентски съветник и конституционен съдия Пламен Киров. Останалите формации на този етап запазват мълчание по въпроса.
"Сега се намираме пред огромен шанс. Ще имаме нова Комисия за защита на конкуренцията, нови хора, само че ако тя работи поста-рому, всички тези усилия няма да имат смисъл и полза. Редно е да се предложат хора с качества, позиция и репутация. Хора, които наистина ще работят по нов начин и когато някъде има съмнения за картел и монопол, ще проверят, разследват и вземат необходимите мерки, за да има ред в тази държава", изтъкна Мартин Димитров.
Методи Андреев от ГЕРБ също се изказа в подобна насока. "Ние живеем в общество на скрити монополи и няма сила в България, която може да ги покаже, въпреки че ги виждаме и усещаме всеки ден през нашия джоб. Трябва да гарантираме, че хората, които ще избираме, нямат зависимости, опасения или притеснения", посочи той.
Социалистът Георги Божинов пък призова новия председател на комисията да се избира с две трети от гласовете на присъстващите народни представители, а членовете - с над 121 гласа. Мотивът му бе, че според Закона за обществените поръчки председателят на КЗК става един вид "властелин" на 10 млрд. лв. - колкото се разпределят за година чрез публичните търгове. "Председателят на комисията получи изключителното право да възлага на точно определени от него експерти да разглеждат делата при обжалването на процедурите, които не подлежат на съдебен контрол. Затова към човека, който ще заеме поста, трябва да бъдат предявени по-високи претенции. Той не може да бъде сянка на министър-председателя", отбеляза Божинов. По думите му, когато се избира с гласовете само на 50% от присъстващите депутати, за мнозинството не е проблем да наложи личност, която да изпълнява безпрекословно волята му. Но неговите предложения бяха отхвърлени.
Не беше прието и искането на независимия депутат Велизар Енчев кандидатите за КЗК да декларират, че не са членове на масонски ложи и тайни общества, че не са завършили академията на МВР преди 1989-а, не са били съдии, прокурори и следователи преди 1989-а и че не са били обсъдени от комисията по етика към Народното събрание.
Единствената поправка в процедурните правила, която мина с одобрението на 89 народни представители, бе предложена от депутата от гражданската квота на Реформаторския блок Петър Славов. Според нея кандидатите за новия състав на Комисията за защита на конкуренцията ще бъдат проверявани дали са били членове на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Но дори и да имат подобно минало, това няма да е пречка за избирането им.
Какво следва оттук насетне? Съдейки по приетите от Народното събрание процедурни правила за избор на ръководство и състав на КЗК, кандидатури могат да се правят от депутати или от парламентарни групи. Предложенията трябва да се внесат писмено в парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм до 2 март. Изслушването на претендентите ще се проведе в открито заседание на същата комисия, което ще се излъчва в реално време чрез интернет страницата на парламента. После ще се изготви доклад, който ще бъде представен за гласуване в пленарната зала. Няма обаче конкретен срок, в който всичко това да се случи.
Новият състав на КЗК ще има мандат от пет години и няма да може да бъде преизбиран.
***
С какво ще се запомни Петко Николов
Дългогодишният председател на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов ще остане в историята с безпрецедентния брой сделки, които е одобрил. С неговата благословия се случиха продажбите на "Булгартабак", "Кремиковци", БТК, "Горубсо Мадан", електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго Про", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Марица-Изток 3", пристанища, корабостроителници, летища и какво ли още не.
През 2014-а управляваната от Николов КЗК издаде една дузина решения, с които позволи едните офшорни собственици на топлофикации, мини и топлоелектрически централи да бъдат заменени с други заради Закона срещу офшорките на Йордан Цонев и Делян Пеевски.
Нещо подобно се случи и през последните месеци, когато КЗК без никакви забележки позволи на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" ЕАД да придобие 100% от капитала на "Елит Медиа България" ЕООД. Първото дружество е собственост (чрез "Българска медийна компания") на Делян Пеевски и
Ирена Кръстева и де факто държи вестниците "Монитор", "Телеграф", "Експрес БГ" и "Политика Днес", както a "Пре-смаркет", "Компакт - Меридиан" и "Издателска къща Борба". Самата "Българска медийна компания" пък вритежава "Пре-страфик", "Пресмар-кет 1", "Балра", "Си Ди ДиВелопмънтс 1" и "ДАМ". Колкото go "Елит Медиа България", това е собственикът на "Канал 3".
Последно, без много шум, минаха и редица сделки на Делян Пеевски, свързани с "Техномаркет", "Химко" и т.н. Петко Николов даде зелена светлина и за поредното овладяване на "Българската телекомуникационна компания" (с търговското име "Виваком"). В същото време през последните 12 години ръководената от него комисия не успя да разбие нито един картел или монопол. Пазарните й и секторни анализи също не допринесоха за изчистването на икономиката.
Показателно е, че над две трети от решенията на КЗК по спорни обществени поръчки са отменени от Върховния административен съд.
Стр. 1, 25
 виж всички от категорията  
  Реклама
 
      © 2018 AБРO - Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори | Реклама Уеб Дизайн и разработка от Дизайн Студио 42