English  
 Начало За АБРО Бюлетин Новини Събития Членове Документи За сваляне Контакти Връзки DVB-T 
 
  Новини
  Пресцентър
  Общество и медии
  Медиите в кадър
  Реклама
  Интервю
  Гледна точка
  Право на отговор
  Авторско право и сродните му права
  Технологии и платформи
  Други
  Непотвърдено?
  Членове
 виж всички 
  Интервю
Разговор с Мария Стоянова, председател на СЕМ
2016-10-16

БНТ, Денят започва... в неделя | 16.10.2016 | 10:08

Тема: Медиите по време на избори
Гост: Мария Стоянова, председател на СЕМ

Водещ: Обратно сме в нашето студио, за да продължим нашия разговор за медиите по време на изборите – кой кого притиска, кой в каква конфликтност се намира и винаги ли е конфликтност. Председателят на Съвета за електронни медии Мария Стоянова в студиото на Българската национална телевизия. Добро утро, госпожо Стоянова.
Мария Стоянова: Особено ми е приятно.
Водещ: На мен дважди, както се казва. Добре дошли в нашето студио. Медиите в условията на предизборна надпревара, до тук винаги тези моменти са много инфарктни, много напрегнати, не само за журналистите в медиите, но дори и за експертите в СЕМ. Какво наблюдавате, как тръгна кампанията, има ли нарушения, всички ли клипове, които се излъчват и които дават храни, напитки и т.н. са по стандартите? Има ли нарушения или всичко е наред?
Мария Стоянова: Фактът, че констатирахме първи нарушения..
Водещ: Вече?
Мария Стоянова: Да, вече, вчера и днес подготвяме още един сигнал до ЦИК, защото както е известно по време на избори водещата институция в нашата страна е именно ЦИК. Работим много добре с колегите, имаме много добра лична комуникация и благодарение на нея успяваме много бързо да придвижваме сигналите, които констатираме. Трябва да кажа веднага, че нарушенията...
Водещ: С какво са свързани?
Мария Стоянова: ...Нарушенията са изключително, аз бих казала в известна степен дори пренебрежими, защото те не са о нашия закон – Закон за радиото и телевизията, свързани с Избирателния кодекс, те се отнасят до сигнали, които са задължени радиотелевизионните доставчици на медийни услуги, както е названието по директива и по закон на вашите медии, задължени са да отличават съдържанието платено и безплатно. Констатирали сме случай, в който това не е направено, така че своевременно сме реагирали, а други се отнасят до социологическо проучване, което също според Изборния кодекс трябва да бъде означено с поръчител, със срок, в който е проведено. Тези елементи на информация за аудиторията липсват.
Водещ: Смятате ли, че тежестта на едно социологическо проучване, това е стар въпрос, наистина е толкова важен в днешно време? Толкова ли влияе на избирателя, толкова ли е важно да разбере какво би се случило преди то да се случи?
Мария Стоянова: Защо да не е важно, разбира се че влияе, има една естествена дисциплина, която аз изключително много ценя и тя се нарича „медийна психология”. От медийната психология знаем, естествено че тези неща влияят, че те биха могли да мобилизират в известна степен електорат за една или друга политическа сила, в случая кандидат.
Водещ: Да, но очакванията бяха за черен пиар на тази президентска кампания, засега няма такъв слава Богу, всичко върви нормално, може би вие ще кажете. Ще има ли такова напрежение, очаквате ли черен пиар, компромати?
Мария Стоянова: Много е видно от мониторинга, който ние правим, че всъщност сме в началото на кампанията. Ясно е, че все още сме в етап, в който се представят отделните кандидати на аудиторията. Голямата ни надежда, голямото ни очакване като регулатор по съдържанието аудиторията да получи възможно най-добрата информация за това тези кандидати, които претендират за поста на държавен глава каква функция ще имат, каква работа ще вършат, защо ще избираме този или онзи, защото това са президентски избори, те са специфични, те са мажоритарни, тук ние избираме повече личност, отколкото партия и това ще се надяваме и ще очакваме да видим в информацията, която предстои.
Водещ: Ето сега да стигнем и до този въпрос, информацията, която аудиторията, избирателите, милионите зрители получават благодарение на медиите...
Мария Стоянова: Знаете ли, ние използваме в момента доста сложни думи, които естествено са адекватни на разговора, който водим, но става въпрос за много простички неща и те са следните: Изборите се правят заради хората, изборите се правят заради електората. Това е моментът, в който ние гласоподавателите, аз, вие, операторите, всеки един отиваме и казваме – моето мнение е такова, това е моят човек, аз на него му гласувам доверие. И понеже съм отишла на избори и съм гласувала, аз след това имам право да критикувам, да съм несъгласна, да изисквам. Това е еди много съзнателен и важен процес в държава като нашата, с млада демокрация. Така че, когато говорим за дебатите, за аудиторията, ние всъщност говорим за гласоподавателите, от които част сме всеки един от нас.
Водещ: Ама те разколебани, разядени ли са тези тези, че така го обяснявате, хората не им ли е ясно, че избират президент, че сега са суверен, че сега избират, че каквото кажат сега те ще решат ще има ли втори тур, няма ли да има втори тур?
Мария Стоянова: Би било изключително безчувствено да кажем, че няма такова нещо. Факт е, че избирателната активност в България е изключително ниска и след като това е факт, след като народното представителство се задължи дори да приеме, за да накара избира избирателя да отиде до урната, да приеме квадратче „не подкрепям никого” само и само...
Водещ: И не само, фалшиво задължение да те задължат така и да те накажат е пълна щуротия...
Мария Стоянова: ...Вижте, че и дотам я докарахме, че за те закарат до урната трябва да те привлекат с възможността ти да кажеш – аз ще отида, но няма да гласувам за никого. Това илюстрира отговорът на вашия въпрос, да, така е, избирателят разбира се е разколебан.
Водещ: Аз, слава Богу, че не съм юрист и не схващам, ако ти не желаеш да гласуваш и те заплашат, че ще те изключат от списъка като не гласуваш, що за наказание е това? Какво като те изключат, нали ти не желаеш да гласуваш?
Мария Стоянова: Това вече е въпрос към мен по-скоро като гражданин и общественик, а не като председател на СЕМ, не че нямам мнение по въпроса.
Водещ: Добре, да поговорим за нашата телевизия, тя е във време на предизборна кампания, в строги правила се намира. Това означава ли обаче, че сме крачка назад, означава ли, че социалните мрежи, които са най-свободните, слава Богу интернет, те пък са крачка напред? Означава ли, че те могат да агитират и да пропагандират каквото и както си искат?
Мария Стоянова: Да, означава това. Що се отнася до вашата телевизия това е една тема, която поставят колегите ви и от Българското национално радио. Знаете ли, аз бих искала да сменя гледната точка. Да, действително законът поставя на Избирателния кодекс по-големи изисквания към обществените медии, но това е съвсем естествено. Аз мисля, че ако сменим гледната точка и погледнем на тези изисквания като на едно признание за голямото влияние, което тези медии имат в обществото, за големия авторитет, с който те се ползват, с голямото разпространение, което те имат, тогава ще си дадем сметка, че това, което вие наричате ограничение е едно признание и предизвикателство, именно към този авторитет, именно към този професионализъм и към това доверие. Що се отнася до социалните мрежи, да, факт е, че социалните мрежи, социалните медии са предизвикателство пред традиционната журналистика. Да, факт е, че там всеки един гражданин може да се изявява едва ли не като репортер и неслучайно казвам „едва ли не защото той взима мобилното си устройство и може да снима с него, да си направи клипче, но за аудиторията, за публиката, която гледа това клипче остават много въпроси. Първо – кога е снимано то, наистина ли е снимано тогава, когато ми се предлага, кой го е снимал, наистина ли изглеждало така, както е снимано, и какво всъщност ми казва този, който го е снима? И тези въпроси не могат да бъдат отговорени в социалните мрежи, затова аудиторията търси традиционната журналистика, която да реагира и понякога обаче се получава така, че теми от социалните мрежи се прехвърлят в традиционните медии. Но, имаме и обратния момент, когато сюжети разработени от вас, всъщност за потвърждение на една или друга теза се дават именно в социалните мрежи.
Водещ: Тоест, класическите форми като дебати, диспути и т.н. са абсолютно класически начин за информиране и е доволна аудиторията, че така иска да разбере и да се ориентира кой какво предлага. Казвам какво предлага, обаче посланията са едно – аз искам да стана президент – много хубаво, но какво ще промениш ти? - това не се чува сега.
Мария Стоянова: Това се очаква от вас журналистите, това се очаква от водещите. И това, което ние наблюдаваме до момента в мониторинга, който правим, че все още водещите на тези дебати са доста по-резервирани да влязат в ролята си на домакини в студиото, да влязат в ролята си на хора, които задават въпросите, които задават темите. И много бихме искали, много бихме се радвали, ако водещите са много по-суверенни в своето представяне така че да могат да предотвратяват адекватно използването на груб и нецензурен език, използването на не дай си Боже реч на омразата, използването на хули и обиди, които са едно ниво неподходящо за това - кандидат-президенти.
Водещ: Имаме ли време да поговорим за европейската регулация, струва ми се любопитен този въпрос. Какво Еврокомисията, какво Европа въобще иска да промени в медийната регулация?
Мария Стоянова: Тук имаме малък проблем, защото ЕК иска да промени неща, които ние регулаторите от Европа смятаме за важни...
Водещ: Защо го нарекохте „проблем”?
Мария Стоянова: Имаме проблем, защото Европейският парламент има особено мнение по предложенията, които ЕК направи в съответствие с нашите потребности и изисквания. Затова го наричам проблем, защото предстои гласуване в ЕП където е възможно и съществува реална опасност да се направи крачка назад в развитието на медийния сектор изобщо. Опасността е реалистична, регулаторите, като нашия, който е Съветът за електронни медии, да бъдат поставени в зависимост от политически институции. Такава е препоръката на двама депутати от големите политически семейства в ЕП, респективно ЕНП и Социалдемократите, така че това е една реалистична опасност, срещу която обаче ние се опитваме да се съпротивляваме. Но, едва ли това е толкова интересно за аудиторията, макар че едно обществено допитване на ЕК миналата година показа, че европейските граждани реагират изключително чувствително именно по темата – независимост на регулаторите. Защото явно разбират, че такава институция като тази каквато е СЕМ, действително служи като буфер – буфер между държавата и медиите, буфер между медиите и аудиторията.
Водещ: Разбира се, че е важно защото е такъв органа, освен това когато гарантира свободата, тоест, дали и доколко може да гарантира свободата, важно е разбира се, важно е за аудиторията, тя по-контролирана ли ще бъде, или напротив – по-свободна с тази нова регулация?
Мария Стоянова: Чрез СЕМ всъщност аудиторията също ви контролира чрез сигналите, които тя изпраща до нас. Сигналите, които ние ви препращаме след това, така че това е един взаимен процес в една верига, която може и да бъде прекъсната.
Водещ: Сигнали, най-вече за мръсни думи, мръсни текстове в песни...
Мария Стоянова: Не, не... не подценявайте зрителите
Водещ: ...най-вече... Ще глобите Криско-Мриско или някой друг...
Мария Стоянова: ...не подценявайте зрителите, зрителите са изключително чувствителни. Аз трябва да ви кажа, че всеки път се впечатлявам от това колко адекватно, колко дори бих казала в известна степен наистина и дори професионално подхождат към съдържанието, което им се предлага. Така че, в никакъв случай първо не ги подценявайте и второ – давайте се сметка, че те очакват от вас много повече може би, отколкото вие си представяте. Тоест, аудиторията, зрителите пред екрана са вдигнали летвата много по-високо.
Водещ: Мерки има ли в интернет срещу пропагандата в социалните медии? Идва ли времето за контрол на информацията в интернет?
Мария Стоянова: Понеже ме попитахте за регулацията на европейско ниво трябва да ви призная, че тази година с колегите ми от Европейската платформа на регулаторите, която обхваща регулатори от 55 държави, не само от Стария континент, цяла година се занимаваме с въпроса за медиите по време на криза и сега ще завършим с темата пропаганда. И възможността, сега, имам предвид другата седмица имаме своето заседание и там ще се занимаваме с темата пропаганда в контекста на това – какъв начин, с какви регулаторни инструменти ние бихме могли да бъдем активни, така че да гарантираме на публиката най-адекватното съдържание. Защото знаете ли, по време на криза е валидна онази крилата фраза, че „истината умира първа”, също както и по време на война, за съжаление. Когато говорим за пропаганда говорим по принцип за полуистини, които са свързани по един логичен начин с една единствена цел – да се манипулира аудиторията. Това може да се използва в контекста на създаване на настроения по отношение на отделни малцинства в едно общество, но и по отношение например и на други държави. Това е една тема, с която всички ние се сблъскваме, но за да можем да решим проблема ни трябват адекватни инструменти и с това ще се занимаваме. Понеже казахте социалните мрежи обаче, в България – да, в България те са контролирани и тук се опитвам да се върна и да направя еди затворен кръг на нашия разговор. Да се върна на предизборната кампания, защото например в една държава като Полша, предизборното мълчание или денят за размисъл важи не само за традиционните медии, но и за социалните мрежи. Там законът преследва не само ефира, радио и телевизионен, но и социалните мрежи. Тоест, класации като тези, които ние в България понякога наблюдаваме, аз много ще се радвам и ще смятам за голям напредък за нашия сектор, ако успеем в деня за размисъл ние като медии, като хора, които сме ангажирани с аудиторията по такъв директен начин и дадем възможност за спокойствие. Може би за първи път и дадем възможност да остане насаме с мислите си, с приятелите си, със своето си обкръжение, но да не бъде облъчвана с агитационни материали, да не бъде заливана с някакви сигнали за разлепване внезапно на плакати еди къде си. Така че, да можем и ние по един нормален начин да подходим към изборния ден. Но, понеже споменах Полша, миналата година там също избираха президент и в социалните мрежи се появиха своеобразни класации, естествено нямат нищо общо с нашите. Единият кандидат за президент беше наречен... който сега в момента е президент – беше наречен „пудинг”, а другият „бигос”, бигос е едно полско ястие. И едната класация, която вървеше в социалните мрежи беше „какво ще се сервира пред президентския дворец?”. И имаше дискусии от рода на „вече съм се наял с бигос, сега е време вече за пудинг” и т.н. И полицията в Полша започна разследване, стигна до тези, които са поствали тези информации в социалните мрежи и те бяха наказани, като глобите там са 250 хиляди евро, могат да достигнат. Това, че при нас нещата са толкова освободени не означава, че трябва да ви поставят вас традиционните медии под натиск...
Водещ: Не ги ли забраниха тези поливаници на цветя, на растения... не ги ли забраниха?
Мария Стоянова: Те са ги забранили със закон, но...
Водещ: От години ги няма вече, има ги, но под друга форма...
Мария Стоянова: Точно така, и тогава вие традиционните медии се чувствате притиснати от това, че в социалните мрежи има класация. Но това по никакъв начин, това е моят апел към вас, не бива да ви притеснява, напротив. Вие, затова сте традиционни медии, затова аудиторията ви се доверява.
Водещ: Добре, медийната регулация продължава. Друг път, много още неща... тичаме по други пътеки. Исках да говорим за частните и обществена телевизия, но дай Боже да имаме други срещи, за да поговорим и за това. Благодаря на председателя на Съвета за електронни медии.
Мария Стоянова: И аз благодаря.
Водещ: Никакви наказания, никакви актове до тук за нас?
Мария Стоянова: За вас специално...
 виж всички от категорията  
  Реклама
 
      © 2017 AБРO - Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори | Реклама Уеб Дизайн и разработка от Дизайн Студио 42