English  
 Начало За АБРО Бюлетин Новини Събития Членове Документи За сваляне Контакти Връзки DVB-T 
 
  Новини
  Пресцентър
  Общество и медии
  Медиите в кадър
  Реклама
  Интервю
  Гледна точка
  Право на отговор
  Авторско право и сродните му права
  Технологии и платформи
  Други
  Непотвърдено?
  Членове
 виж всички 
  Общество и медии
Предизборната кампания за генерален директор на БНТ влиза в разгара си
2017-08-02

www.capital.bg | Весислава Антонова | 02.08.2017 | 09:25

До същинската част на конкурса за генерален директор на БНТ остават близо 20 дни. Според процедурата, приета от Съвета за електронни медии (СЕМ), на 21 август ще започне изслушването на кандидатите и представянето на идеите им за развитието на обществената медиа. Преди това те имат възможност да работят в полза на избирането си, което обикновено би трябвало да тече в няколко посоки - търсене на подкрепа от граждански организации и обществено значими фигури, среща с екипи вътре в БНТ за предварителни разговори и популяризиране на концепциите. Има и друг подход, който включва задкулисни срещи с различни политически сили. Тази част е най-любопитна, но винаги е обвита в мъгла и пазена в тайна, защото по закон политиците нямат право да се намесват в работата на независимия по закон медиен регулатор, както и в избора на директор на обществената медиа. Това правило през годините никога не се е спазвало и конкурсът винаги е бил жертва и на партийни договорки. Няколко политически формации, от които "Капитал" потърси коментар по темата, неофициално потвърдиха, че част от кандидатите са търсили среща с тях. По закон регулаторът би трябвало да взима независими решения, това е и смисълът на специалния му статут. Но през годините незименно са изказвани подозрения, че претендентите за генерален директор на БНТ и БНР индиректно търсят лоби сред членовете на СЕМ през партиите или институциите, които са съставили регулатора. Сегашното разположение на силите в него е такова, че от петима членове на СЕМ, двама са излъчени от днешната опозиция, но пък не поддържат тесни връзки с номиниралите ги партии. Затова и най-печелившата стратегия към момента е да се търси лоби в ГЕРБ. За избор на директор на БНТ са нужни поне три гласа. Гарелов в настъпление Засега само един от кандидатите - Иван Гарелов, опитва да води по прозрачен начин предизборната си кампания за най-високия пост на "Сан Стефано" 29. Още преди да е започнало състезанието, той обяви кои са основните акценти в стратегията му за развитие на БНТ и я направи достояние в социалната мрежа Facebook.
После публикува платена информация във вестник "24 часа", която представя данните от "национално телефонно изследване" на МБМД, поръчано от самия Гарелов, в което той е посочен като най-предпочитания от хората генерален директор сред общо девет имена. Това само по себе си е новаторски подход в кампанията. В понеделник Иван Гарелов предприе нова стъпка - оповести в медии списък с 85 популярни имена от средите на културата, журналистиката и науката (виж списъка в карето долу), които заявяват, че го подкрепят в надпреварата. Сред тях са и негови конкуренти за поста в БНТ, като например Емил Кошлуков, който в профила си във facebook написа: "Подкрепям и желая успех не само на него [Иван Гарелов], но и на всички останали кандидати. Ако един човек събере кураж да се яви на конкурс за публична длъжност, той заслужава да бъде насърчен. Мисля, че е въпрос на добро възпитание, спортсменство и уважение към институцията. Чудесно е, че има толкова участници в конкурса, ще очаквам с нетърпение да чуя концепциите на всички за БНТ. Още веднъж - успех на всички". Списъкът не беше приет еднозначно в социалните мрежи. В профила си във facebook политологът Огнян Минчев коментира, че зад разгорещените спорове "за" и "против" списъка на Иван Гарелов "СЕМ тихичко ще избере този, който трябва да осигури по-нататъшната монополизация на медиите в България чрез пряк контрол върху обществената телевизия". Според Минчев "правосъдието и медиите са двете сфери, в които понастоящем най-очевидно се провежда демонтажът на демократичната система в България". Медийните организации като страж Досега участниците в конкурса за генерален директор на БНТ или БНР винаги са търсили подкрепа и от неправителствени организации, като през последните години най-често се обръщат към "Центъра за развитие на медиите" (ЦРМ), Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ) или Съюза на българските журналисти (СБЖ). В сегашното му издание обаче все още никой не ги е потърсил. "В БНТ Съюзът на журналистите има няколко журналистически дружества. Ако някое от тях реши да подкрепи даден кандидат, който се е срещал с него, изпраща писмо до организацията и на общо събрание решаваме дали да подкрепим дадена кандидатура", обясни председателт на УС на СБЖ Снежана Тодорова. От АЕЖ обсниха, че по-скоро не биха застанали зад определена кандидатура. "Мисията ни е да работим за по-добра медийна среда, а не да лобираме за личности и да се опитваме да печелим влияние чрез постове", коментира Иван Радев, член на УС на АЕЖ-България. Това обаче не означава, че асоциацията не следи конкурса за избор на генерален директор на БНТ и няма своите изисквания, както към кандидатите, така и към СЕМ, добави той. "На първо място СЕМ трябва да комуникира по-добре с обществото. За да бъде приета за легитимна процедурата, от съвета трябва да гарантират абсолютната ѝ прозрачност. Да обяснят по-добре защо се забавиха с обявяването на конкурса и как това би се отразило на спечелилия кандидат, с оглед на възможността за обжалване", категоричен е Радев. (Конкурсът трябваше да бъде обявен още през август м.г., когато изтече мандатът на сегашния шеф на БНТ Вяра Анкова, но това не се случи с твърде неубедителни мотиви.) Според Радев трябва да е ясна и отговорността, която всеки един от членовете на съвета носи. "Всеки от тях трябва ясно да обяви дали върху решението му би повлияла подкрепата, която даден кандидат е събрал сред публични личности, или ще се ръководи единствено от биографията и представената концепцията за управление на БНТ", коментира той. Според Иван Радев ще бъде много тревожно, ако спечели кандидат, подкрепен от онези, които доведоха печатните медии до сегашното им състояние, и започне да провежда тяхната политика в обществената телевизия. "Много ни се иска да сме оптимисти и да вярваме, че СЕМ ще избере кандидат, който ще докаже, че журналистика в полза на обществото може да бъде успешен модел за развитие на една медия. И ще направи така, че БНТ да бъде добрият пример и за други медии, а няма да се повлияе от преобладаващите лоши примери", убедени са от АЕЖ. Повече от всякога българският медиен пазар има нужда да запази доверието в обществената телевизия, която е натоварена освен с отговорности към обществото, също и с мисията да пази високия стандарт в професията, която в момента е в криза.Кои подкрепиха Иван Гарелов (Титлите и информацията за подкрепилите го са посочени от офиса на журналиста) 1. Акад. Антон Дончев – писател, предлаган за Нобелова награда за литература; 2. Акад. Благовест Сендов – математик, политик, дипломат; 3. Акад. Светлин Русев – художник, общественик, колекционер, бивш депутат; 4. Акад. Стефан Воденичаров – машинен инженер, зам.-директор на Института по металознание, бивш Директор на БАН; 5. Проф. Божидар Димитров – историк, бивш Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина при кабинет "Бойко Борисов I", Директор на НИМ; 6. Проф. д-р Камен Плочев – Началник клиника по инфекциозни болести във ВМА; 7. Проф. Валери Стефанов – литературовед, писател; 8. Проф. Андрей Пантев – историк, член-академик на Световната академия "Платон"; 9. Проф. д-р Коста Костов, д.м. - Ръководи клиниката по белодробни болести във ВМА, Член на Академичния съвет на ВMА, Член на Европейската респираторна асоциация (ERS), Член (Fellow) на колегията на Американската асоциация на гръдните лекари (ACCP); 10. Костадинка Кунева – синдикалист в Гърция, евродепутат; 11. Вежди Рашидов – скулптор, член-кореспондент на БАН, бивш Министър на културата в кабинетите на "Борисов I" и "Борисов II"; 12. Иван Попйорданов – бивш директор на Киноцентъра, бивш директор на Български културен център в Прага, бивш Ген. Директор на БНТ; 13. Ангел Симеонов – журналист, писател, меценат, член на църковното настоятелство на Патриаршията на катедрален храм "Ал. Невски"; 14. Проф. д-р ист. н. Драгомир Драганов – историк, член на ФС на ИФ; 15. Боян Ангелов - писател, преподавател по гьотеанистиката, директор на издателство "Български писател", председател на Съюза на българските писатели; 16. Любомир Кючуков – дипломат, бивш член на Съвета по европейска интеграция към МС, Директор на Института за икономика и международни отношения; 17. Сули Сеферов – художник; 18. Георги Чапкънов – скулптор, илюстратор, сценограф; 19. Павел Койчев – скулптор, художник; 20. Емил Попов – скулптор; 21. Борислав Цеков – юрист, доктор по Конституционно право, преподавател, политик; 22. Димитър Луджев – учен, политик, бивш депутат, бивш Вицепремиер; 23. Соломон Паси – математик, политик, основател на Атлантическия клуб в България, бивш Министър на външните работи, председател на Комитета по прозрачност и отчетност на Парламентарната асамблея на ОССЕ; 24. Михаил Неделчев – учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, публицист, общественик, политик; 25. Доц. д-р Борис Попиванов – политолог, общественик; 26. Ген. Димо Гяуров – адвокат, политик, бивш Директор на НРС; 27. Ген. Богомил Бонев – адвокат, експерт по национална сигурност, политик, бивш Министър на МВР; 28. Николай Камов – юрист международно право, политик, присъствал на среща на Билдърбъргската група; 29. Стефка Костадинова – спортист, Олимпийски шампион, Председател на БОК; 30. Александър Томов – спортист, носител на три олимпийски медала, петкратен световен и петкратен европейски шампион по класическа борба; 31. Бойко Ноев – политик, дипломат, бивш Министър на отбраната; 32. Валентин Заяков – бивш член на ИБ на БОК, Президент на Българската асоциация по плажен волейбол, президент на Българската асоциация по волейбол, член на съдийската комисия към Световната федерация по волейбол; 33. Иван Русев – художник, скулптор; 34. Васил Найденов – поп изпълнител; 35. Орлин Горанов – поп изпълнител; 36. Владимир Зарев – писател; 37. Георги Христов – поп изпълнител, композитор, текстописец; 38. Тони Димитрова – поп изпълнител; 39. Михаил Белчев – режисьор, поет, композитор, поп изпълнител; 40. Белослава – поп изпълнител; 41. Александър Петров – поет, най-популярния текстописец на български поп и рок песни; 42. Николай Волев – сценарист и режисьор; 43. Проф. Божидар Йонов – художник, плакатист, графичен дизайн; 44. Виза Недялкова – журналист; 45. Иван Кулеков – писател, публицист, общественик; 46. Емил Кошлуков – политик, журналист; 47. Мира Радева - социолог; 48. Димитър Томов - писател; 49. Иван Тенев – журналист, писател, поет; 50. Владимир Чуков – арабист, член на European Association for Middle East Studies и на Central Eurasian Society Studies; (По-късно той се разграничи от подписката и обяви, че не е давал съгласие името му да бъде използвано) 51. Д-р Ивайло Дерменджиев – адвокат, член на Президиума на Арбитражен съд при БТПП, Член е на Международния арбитражен институт, базиран в Лондон, консул на Кения; 52. Доц.д-р. Иван Драганов – преподавател НБУ – кино и телевизия, бивш Програмен директор на БНТ; 53. Иво Хаджимишев – художник-фотограф, завежда отдел "Артистична фотография" на НХГ; 54. Антон Радичев – актьор; 55. Мартин Карбовски - журналист; 56. Крум Савов – спортен журналист; 57. Лияна Панделиева - журналист; 58. Митко Павлов - журналист; 59. Павел Васев – актьор, режисьор, бивш директор на НТ "Иван Вазов, бивш директор на Кинематографията, Директор на българския културен център в Москва към българското посолство; 60. Лили Маринкова – журналист; 61. Милена Милотинова – журналист, бивш депутат; 62. Нина Спасова – журналист; 63. Иван Кулеков – писател, публицист, общественик; 65. Венелина Гочева – журналист, управител на "Вестникарска група България"; 66. Тошо Тошев – журналист, публицист, общественик, бивш гл. редактор на в-к "Труд"; 67. Явор Дачков - журналист; 68. Велислава Дърева - журналист; 69. Елена Йончева – журналист, депутат; 70. Александър Симов – журналист, депутат; 71. Милен Цветков – журналист; 72. Анна Заркова - журналист; 73. Валерия Велева – журналист, главен редактор на "Епицентър"; 74. Петя Владимирова – журналист в "Дневник"; 75. Паола Хюсеин – журналист,; 76. Петьо Блъсков – журналист, главен редактор на в-к "Труд"; 77. Петьо Цеков - журналист; 78. Любослава Русева - журналист; 79. Петър Волгин – журналист; 80. Невена Андонова – журналист, филмов продуцент; 81. Ахилеас Лилов - журналист; 82. Иво Беров - журналист; 83. Славчо Терзиев - журналист; 84. Исак Гозес – журналист; 85. Светослава Рудолф - журналист.
 виж всички от категорията  
  Реклама
 
      © 2017 AБРO - Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори | Реклама Уеб Дизайн и разработка от Дизайн Студио 42