English  
 Начало За АБРО Бюлетин Новини Събития Членове Документи За сваляне Контакти Връзки DVB-T 
 
  Новини
  Пресцентър
  Общество и медии
  Медиите в кадър
  Реклама
  Интервю
  Гледна точка
  Право на отговор
  Авторско право и сродните му права
  Технологии и платформи
  Други
  Непотвърдено?
  Членове
 виж всички 
  Пресцентър
АБРО представи становище в рамките на общественото обсъждане на ЗИД на ЗЗЛД
2018-05-30

ДО

Г-Н ВАЛЕНТИН РАДЕВ

МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, обявен за обществено обсъждане на 30.04.2018 г.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ,

 

Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е доброволно независимо сдружение, което обединява търговските радио- и телевизионни оператори в Република България. АБРО е най-широко представителната медийна организация в България, представляваща доставчиците на медийни услуги - радио- и телевизионни оператори с различен обхват на разпространение – национални телевизии, радио вериги, регионални и местни оператори.

На 30.04.2018 г. в Интернет страницата на Комисията за защита на личните данни беше представено предложение на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (по-долу „Законопроекта“). Общественото обсъждане на Законопроекта стартира на 30.04.2018 г. с първоначален срок за представяне на становища до 14.05.2018 г., който в последствие беше удължен до 30.05.2018 г. С настоящото писмо в определения срок представяме становището на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО по текстовете на Законопроекта, които пряко засягат медийната дейност.

           

 

1.       По чл. 12а от Законопроекта

Чл. 12а от Законопроекта гласи:

„(1) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закона тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие от страна на администратора при осъществяване задачите и правомощията на комисията.

(2) Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация.“

            В чл. 10 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) са прогласени основните принципи, от които се ръководят доставчиците на медийни услуги при осъществяване на дейността си. Един от тях е запазване на тайната на източника на информация(чл. 10, ал. 1, т. 3). Този принцип е основна гаранция за свободата за получаване и разпространяване на информация, а оттук и за свободата и независимостта на медиите и най-вече на журналистическата дейност.  Чл. 15, ал. 4 от ЗРТ скрепява спазването на този принцип със задължение за журналиститеда пазят в тайна източника на информация.

Тайната на източника на информация е международно признат принцип в журналистическата дейност, чието ограничаване може да бъде предприемано само при строго дефинирани обстоятелства. В противен случай се ограничава свободата  на медиите да осъществяват своята дейност. В тази връзка Съвета на Министрите на Съвета на Европа е приел Препоръка № R (2002) 7 от 8-ми март 2000 г. (Recommendation No. R (2002) 7) към държавите членки относно правото на журналистите да не разкриват източниците си на информация. Препоръката прогласява някои основни принципи, свързани с тайната на източника на информация, към които се придържа Европейския съд по правата на човека в своята съдебна практика (вж. Sanoma Uitgevers B.V. v. the Netherlands, no. 38224/03; Voskuil v. the Netherlands, no. 64752/01; Becker v. Norway, no. 21272/12). Съгласно посочената препоръка на Съвета на Европа и практиката на Европейския съд по правата на човека изискването да бъде разкрит източника на информация е недопустимо, освен в случаите по чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (по-долу „Европейска конвенция за правата на човека“)[1], 2. Според Препоръката на първо място следва да бъде спазван внимателно балансът между значимостта на публичния интерес от запазване на източника на информацията и легитимния интерес, който позволява разкриването съгласно ал. 2 на чл. 10. Препоръката изисква да може да бъде доказано, че липсват алтернативни мерки за получаване на необходимата информация или че тези мерки са изчерпани. Едновременно с това, за да бъде изискването за разкриване на информация легитимно, законовият интерес, преследван чрез изискването за разкриване на информация, следва да има явно преимущество над обществения интерес, защитаван от правото да не бъде разкриван източника. В допълнение, при оценката на тежестта на тези два интереса следва да се вземе предвид дали съществува някое от следните особени обстоятелства, които биха обосновали разкриването на източника, а именно: доказано е предимство на необходимостта от разкриването; наличие на обстоятелства, които са в значителна степен от жизненоважно или друго сериозно естество; необходимостта от разкриването се определя в отговор на неотложна обществена потребност. Препоръката на Съвета на Министрите на Съвета на Европа предполага посочените изисквания да бъдат прилагани във всички фази на всяка процедура отнасяща се до правото за запазване на тайната на източника на информация.  

Предложената разпоредба на чл. 12а, която в сходен вид съществува и в настоящия текст на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), не отчита принципите, прогласени от Препоръка № R (2002) 7 на Съвета на Европа и практиката на Европейския съд по правата на човека, като по този начин подкопава работата и свободата на журналистите и на медиите.

По същия начин текстът не отчита и интересите, които стоят зад защитата на производствената тайна на доставчиците на медийни услуги. И тук липсват каквито и да било правила за упражняването на правомощията на Комисията за защита на личните данни по чл. 12а от Законопроекта.

С оглед на всичко изложено по-горе, считаме, че в чл. 12а от Законопроекта следва да бъде добавена нова ал. 3, която да гласи: „(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на тайната на източника на информация по смисъла на Закона за радиото и телевизията.“. Алтернативно, в случай че направеното предложение не бъде прието, считаме, че в законовия текст следва да бъдат изрично дефинирани случаите, в които може да се изисква разкриването на източника на информация от медиите и журналистите и на всякаква производствена или търговска тайна, както и да бъдат предвидени достатъчни гаранции за запазване на съответната тайна от Комисията за защита на личните данни след предоставянето й.

 

2.       По чл. 25д от Законопроекта.

Чл. 85 от Общия регламент относно защитата на данните (Регламент (ЕС) 2016/679) предоставя възможност за държавите-членки да предвидят дерогации и изключения от по-голямата част от разпоредбите на регламента, ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация. За съжаление въпреки предоставената възможност в единствения текст от Законопроекта, който има за предмет журналистическата дейност, а именно чл. 25д, не е предвидено нито едно изключение от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, което създава непреодолими препятствия за осъществяване на дейността на медиите, а оттук и за свободата на словото. Същевременно текстът страда и от допълнителни недостатъци, които считаме, че следва да бъдат отстранени. По-долу излагаме нашите забележки и предложения за изменения и допълнения на чл. 25д от Законопроекта.

Първото изречение на чл. 25д, ал. 1 гласи: „Когато при упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, се обработват лични данни на физически лица, администраторът на лични данни прави преценка за законосъобразността на обработването във всеки конкретен случай.“.  По същество текстът казва, че свободата на словото трябва да се упражнява законосъобразно, като по този начин на практика не носи никаква допълнителна стойност, тъй като общ принцип на правото е, че всеки субект следва да упражнява правата си законосъобразно. В този смисъл всеки администратор на лични данни, обработващ лични данни на физически лица, независимо от конкретно упражняваните права, би следвало да прави преценка за законосъобразността на обработването във всеки конкретен случай. В случая на обработване на данни за журналистически цели (както и за останалите специални цели посочени в чл. 25д, ал. 1), за да се прецени законосъобразна ли е съответната обработка трябва да се направи съпоставка (претегляне) между свободата на изразяване и информация, от една страна, и правото на защита на личните данни, от друга страна. В рамките на тази съпоставка следва да бъде установено кое от тези две права и до каква степен има преимущество пред другото с оглед на конкретните обстоятелства. Предполагаме, че именно това е била целта на предложения законов текст, но с оглед безспорността на този извод, както и с оглед сигурността при прилагането на текста в практиката, считаме, че чл. 25д, ал. 1, изр. 1-во, следва да придобие следната редакция: „Когато при упражняването на свободата на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, се обработват лични данни на физически лица, администраторът на лични данни прави съпоставка между правото на защита на личните данни, от една страна, и свободата на изразяване и информация, от друга страна.“.

Изречение 2-ро на чл. 25д, ал. 1 има следното съдържание: „Решението на администратора не може непропорционално да ограничава свободата на изразяване и информация.“. Разпоредбата, макар да цели защита на свободата на изразяване, на практика прави точно обратното. Тя вменява ново задължение за самия правоносител – администратор - да не ограничава правото си „непропорционално“. Считаме, че включването на подобна разпоредба в закона представлява недопустимо вмешателство в независимостта на медиите и по тази причина задължително следва да отпадне от текста на Законопроекта. 

Чл. 25д, ал. 2 от Законопроекта предвижда съобразяването на редица критерии при взимането на решение в рамките на преценката (съпоставката), осъществявана съгласно ал. 1 на същия член. Журналистическата дейност по съществото си е динамична, изисква взимането на бързи решения и бързо предприемане на действия в тяхното изпълнение. Ако всички критерии, посочени в чл. 25д, ал. 2 от Законопроекта, следва да бъдат отчитани при всяко взимане на решение, това ще постави медиите в невъзможност да осъществяват своите функции. Освен това не всички критерии, които са изброени в посочената разпоредба биха били относими към всеки случай на обработване на лични данни за журналистически или други специални цели. В тази връзка, считаме, че началото на чл. 25д, ал. 2 следва да придобие следната формулировка: „При съпоставката по ал. 1 администраторът взема предвид един или повече от следните критерии, доколкото са относими към съответната дейност по обработване на лични данни:…“. По тази начин текстът гарантира, че използваните критерии ще бъдат приложими към конкретния случай, поставен пред администратора, като същевременно не го задължава да отчита неотносими към дадения случай и прекомерни критерии, което би го поставило в невъзможност да упражнява дейността си.

За съжаление, това, което по никакъв начин не е засегнато в текста на чл. 25д или в други разпоредби на Законопроекта, е до какъв резултат може да доведе направената съпоставка между свободата на изразяване и информация и правото на защита на личните данни. Не става ясно кои разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679 могат да не бъдат приложени, в случай че преценка на администратора доведе до извода, че същите необосновано ограничават свободата на информацията. В този аспект разпоредбата на чл. 85 от Регламент (ЕС) 2016/679 не поставя почти никакви ограничения. Съгласно параграф 2 на чл. 85 по отношение на почти всички разпоредби на регламента държавите членки могат да предвидят дерогации и изключения. Регламент (ЕС) 2016/679 не позволява дерогации единствено от глава I (определения), глава VIII (средства за правна защита) и глава X (делегирани актове и актове за изпълнение). Подобен подход не е случаен. В рамките на медийната дейност е възможно да не бъдат изцяло спазени редица правила относно защитата на личните данни, което обаче е обществено обосновано с оглед правото да се получава и разпространява информация, прогласено от чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека и в Конституцията на Република България. Свободата на изразяване и информация е висша ценност, до която е достигнало съвременното общество, и тя не трябва да бъде необосновано ограничавана от останалите права и свободи.

Според нас, Законопроектът следва да предвиди възможност в резултат на направената съпоставка между свободата на изразяване и информация, от една страна, и правото на защита на личните данни, от друга страна, да отпадане или да бъде ограничено приложението най-малко на две групи разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679: 1) принципите по чл. 5, параграф 1, буква а) до буква д), включително; и 2) правата на субектите по чл. 7, параграф 3, чл. 13, 14, 15, 16, 17, параграф 1 и 2, чл. 18, параграф 1 и чл. 21. Съображенията ни в тази връзка са изложени по-долу.

 

  • Принципите по чл. 5, параграф 1, буква а) до буква д) включително от  Регламент (ЕС) 2016/679

            Запазването на свободата на изразяване и информация изисква съществуването на възможност за ограничаване на приложението на някои от основните принципи, уреждащи защитата на личните данни. В тази връзка бихме могли да дадем някои примери, които нагледно да демонстрират, че при определени обстоятелства спазването на принципите на Регламент (ЕС) 2016/679 би ограничило прекомерно или дори би обезсмислило журналистическата дейност. Бихме искали да подчертаем, че във всеки отделен случай администраторът ще има задължение да направи предвидената в закона преценка, която да го доведе до извода дали и доколко е възможно да не се съобрази със съответния принцип на регламента.

            По отношение на първия принцип, разписан в чл. 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 – „законосъобразност, добросъвестност, прозрачност“. За осъществяването на журналистическата дейност обикновено няма да е практично журналистите да осъществяват контакт с всички, за които събират информация, да им разкриват самоличността си, често събирането на информация по въпроси от журналистически интерес се осъществява без знанието на субекта. Така например за разкриване на обстоятелства от важен обществен интерес е приемливо използването на скрити устройства. Тези журналистически практики са основателни и справедливи в редица случаи с оглед постигане на определени журналистически цели, но биха могли да се разглеждат като противоречащи на принципа за законосъобразност, добросъвестност и прозрачност, при липса на съответни законови разпоредби.

            По сходни съображения, считаме, че при определени обстоятелства прилагането на принципа, посочен в чл. 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/679 – „ограничение на целите“, също не е оправдано. В хода на журналистическата дейност администраторът често няма да бъде в състояние пряко да посочи на субектите всички цели, за които обработва лични данни; използването на данни, които са събрани в хода на един репортаж или друга дейност на администратора, може да бъде оправдано и за друг репортаж, (например при условията на разследваща журналистика), макар това да не е включено в първоначално определените цели на обработването. В такива случаи съобразяването с принципа за „ограничаване на целите“ би било пагубно за свободата на словото.

            По същия начин при осъществяване на журналистическата дейност в редица случаи е нецелесъобразно свеждането на информацията до минимум, което би могло да се разглежда като нарушение на принципа по чл. 5, ал. 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679 – „свеждане на данните до минимум“. На практика е възможно една новина да бъде обявена и без съобщаване на имената на извършителя (т.е. минимално необходимото за създаване на новина), но ползата за обществото от този тип новина в огромната част от случаите би граничела с нулата. В други случаи съобщаването на определена по-подробна информация за личността на лица с публични функции или на лица, извършили обществено опасни престъпления или положителни новини за добри постъпки, е не само оправдано, а и необходимо или поне желателно с оглед осведомеността на обществото.

            В редица случаи характера на журналистическата дейност не позволява пълна точност на информацията, което влиза във формално противоречие с принципа за „точност“, посочен в чл. 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/679. В репортажите например често се включват изявления на лица, независими от медията, които могат да съдържат и неточна информация (в това число и лични данни). По този начин медиите са поставени в невъзможност да контролират точността на информацията. В други случаи предоставянето на определена информация, чиято точност все още не е потвърдена, може да е в обществен интерес.

            И накрая, по отношение на принципа за „ограничение на съхранението“ по чл. 5, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се посочи, че в редица случаи обстоятелствата, свързани с журналистическите цели на обработването на личните данни, биха обосновали задържането на репортажи и други материали, съдържащи тези данни, за период, който е по-дълъг от първоначално предвидения – например за друг репортаж от обществено значение.

            Дадените по-горе примери са неизчерпателни и целят да покажат нагледно само някои случаи, при които е явно, че спазването в цялост на принципите на Регламент (ЕС) 2016/679 би било необосновано с оглед запазване на свободата на информацията. Бихме искали още веднъж да акцентираме и подчертаем, че ограничението на изброените принципи не е абсолютно. Администраторът ще има задължението във всеки конкретен случай да направи съпоставката между тежестта на свободата на изразяване и информация и на правото на защита на личните данни и да разполага със средствата да докаже, че е направил тази преценка при отчитане на приложимите критерии, посочени в ал. 2 на чл. 25д от Законопроекта.

 

  • Правата на субектите на лични данни по чл. 7, параграф 3, чл. 13, 14, 15, 16, 17, параграф 1 и 2, чл. 18, параграф 1 и чл. 21 от Регламент (ЕС) 2016/679

В редица случаи упражняването на правата на субектите би довело буквално до невъзможност за извършване на журналистическата дейност. Така например, при заснемане на репортажи на обществени места в кадър влизат редица минувачи. Образите на хората са лични данни, следователно във всеки случай, когато доставчик на медийни услуги заснеме или получи съгласно правото си на достъп до събития от обществен интерес такъв репортаж за него формално би възникнало задължение да предостави на всички заснети лица (субекти на данни) информацията по чл. 13, съответно чл. 14 от Регламент (ЕС) 2016/679. Явно е, че в подобни случаи уведомлението ще бъде невъзможно и ако не бъде предвидено изключение в българския закон, само изпълнението на тези две разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679 ще доведе до пълна невъзможност за осъществяване на огромна част от дейността не медиите. С оглед на това в Законопроекта следва да бъде предвидена възможност за ограничено прилагане на чл. 13 и чл. 14 от регламента.

По подобен начин стои въпросът с архива на медиите и упражняване на правото на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В редица случаите упражняването на това право би довело да абсолютно непропорционални усилия за администратора, който излъчва в съдържанието си репортажи. Така телевизиите имат качество на и на продуценти по отношение на записите на новинарските си емисии и на излъчваща телевизионна организация и имат правото да ги пазят най-малко за срока на сродните им права по Закона за авторското право и сродните му права (50 години след осъществяването на записа/ от началото на годината следваща излъчването). Практически е абсолютно възможно да се получи запитване от субект на данните пазят ли се кадри с него в архива на медията, без дори да има задължение по някакъв начин да се конкретизира запитването. Примерът е достатъчно нагледен за абсурдността на изискването за удовлетворяване правото на субекта в конкретния случай.   

По отношение на правото на коригиране по чл. 16 също следва да се отбележи, че в огромната част от случаи то няма да може да бъде удовлетворено. В случай че в рамките например на гостуване по време на актуално публицистично предаване са съобщени неточни лични данни, практически е невъзможно тези данни да се коригират. Материалът вече е заснет и излъчен и медията не само няма средствата, но няма и правото да го изменя, тъй като трябва да пази точен архив на програмата си. Следва да се отбележи също така, че за подобни случаи ЗРТ предвижда възможност за всяко лице (включително субект на лични данни) да упражни своето право на отговор, доколкото вследствие на посочването на неточната информация се е почувствало засегнато. Осъществяването на това право е безплатно и дава защита на лицата, която е възможна в рамките на медийната дейност.

Т.нар. право „да бъдеш забравен“ по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 следва да бъде разгледано съвместно с правото на субекта на данните да оттегли съгласието за обработване на личните му данни в случаите по чл. 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. В редица предавания участват гости и публика. Участието на тези лица може да бъде обосновано с тяхното съгласие преди заснемането. Но пред каква ситуация би се оказал доставчика не медийната услуга, ако някой от гостите или дори само едно лице от публиката, което е влязло в кадър, реши да оттегли съгласието си? Изтриването и премонтирането на предаването са недопустими, защото администраторът има задължение да пази архив на излъченото съдържание. Освен това, възможността за оттегляне на съгласието би поставила дейността на доставчиците на медийни услуги в пълна нестабилност и изцяло на разположение на волята на трети лица, които в голяма част от случаите може и да са недобросъвестни (защото регламентът не поставя нарочно изискване за добросъвестност при упражняването на правата). С оглед на горното, считаме че в Законопроекта следва да бъде предвидена и възможност за ограничаване прилагането на чл. 7, параграф 3 и чл. 17, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/679.

По съображенията, изложени във връзка с правата по чл. 16, 17 и 21 от Регламент (ЕС) 2016/679, считаме, че в редица случаи ще бъде обосновано ограничаването и на правото на ограничаване на обработването по чл. 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Упражняването на правото на възражение, уредено в чл. 21 от Регламент (ЕС) 2016/679, би поставило администраторите, които обработват лични данни за журналистически цели в ситуация, сходна на оттеглянето на съгласието и правото на изтриване. Така, в случаите, когато лични данни се обработват на основание на легитимния интерес на администратора, какъвто е огромният брой от случаите в рамките на журналистическата дейност, субектът на данните (например заснето лице) може да възрази срещу обработването „на основания, свързани с неговата конкретна ситуация“. При липса на законови основания, които надделяват над интересите на субекта на данните, администраторът следва да прекрати обработването. Ако в българският закон не бъде предвидена възможност за дерогация на правото на възражение, доставчиците на медийни услуги може да бъдат поставен в ситуация такова законово основание за продължаване на обработването да липсва. Отново резултатът би бил крайна несигурност и неоправдани ограничения в медийната дейност.

С оглед на изложеното по-горе предлагаме в чл. 25д от Законопроекта да бъде добавена ал. 3 със следното съдържание:

 „(3) В резултат на съпоставката по ал. 1 администратор, който обработва лични данни за журналистически цели или за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, може да заключи, че в конкретния случай свободата на изразяване и информация има преимущество пред правото на защита на личните данни. При направен извод съгласно предходното изречение администраторът има право да не приложи или да ограничи приложението на чл. 5, параграф 1, букви а) до д),  включително, чл. 7, параграф 3, чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17, параграфи 1 и 2, чл. 18, параграф 1 и чл. 21 от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото прилагането на съответните разпоредби по преценка на администратора е несъвместимо с осъществяването на журналистическите цели, съответно целите на академичното, художественото или литературното изразяване, с оглед на които се обработват личните данни.“

 

3. Допълнителни дерогации във връзка с дейността на медиите

Считаме за необходимо в Закона за защита на личните данни да бъдат въведени и няколко допълнителни дерогации от разпоредбите на регламента, за които не е необходимо осъществяването на съпоставка между свободата на изразяване и информация и правото на защита на личните данни за всеки конкретен случай. Това са разпоредбите на чл. 7, параграф 1, чл. 12, параграф 5 и чл. 20 от регламента.

По отношение на съгласието за обработване на лични данни за журналистически цели, считаме, че би било справедливо в Законопроекта да бъде предвидена разпоредба, че съгласието за участие в съдържанието на предаване или за публикуване на материал за журналистически цели, следва да се тълкува и като съгласие за обработване за журналистически цели на личните данни за субекта, които са включени в съдържанието на предаването или публикацията. При липса на подобна разпоредба ще бъде нарушена динамиката в осъществяването на журналистическата дейност, което в редица случаи би било пагубно. В тази връзка предлагаме включването на допълнителен текст в чл. 25д от  Законопроекта, в следния смисъл: „Съгласието за участие в предаване или за публикуване на материал, свързан със субекта на данните, за журналистически цели, следва да тълкува и като съгласие за обработване за журналистически цели на личните данни за субекта, които са включени в съдържанието на предаването или материала, с оглед на което в тези случаи чл. 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 няма да се прилага.“

Чл. 12, параграф 5 от регламента предвижда, че упражняването на правата на субектите на лични данни е безплатно, освен когато исканията са явно неоснователни или прекомерни. Тази разпоредба влиза в пряко противоречие с чл. 14, ал. 3 от ЗРТ, съгласно който записите, които се правят за лица, твърдящи, че са засегнати от предаване, са за сметка на засегнатото лице. Към настоящия момент, въпреки ограничения кръг субекти, които имат право да искат записи от програмите и въпреки че предоставянето на тези записи е за сметка на лицата, редица членове на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, получават и обслужват около 50 искания за записи от програмата ежемесечно. Регламент (ЕС) 2016/679 значително разширява случаите, в които лицата биха могли да искат запис от програмата. Удовлетворяването на правата на субектите на данните вменява на медиите задължения, спазването на които изисква ангажирането на допълнителен човешки, технически и времеви ресурс. Ако им бъде отнета и възможността да изискват такса, която да покрива разходите за този ресурс, медиите ще бъдат поставени в една изключително неблагоприятна ситуация, при която ще бъдат „залети“ от искания за безплатни записи, които реално струват немалко. В тази връзка, считаме, че чл. 12, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 следва да бъде неприложим във връзка с дейността на медиите, като в ЗЗЛД бъде изрично предвидено, че: „Чл. 12, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 не се прилага по отношение на администратор, който има качество на доставчик на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, доколкото удовлетворяването на правото на субекта на данните изисква създаване на запис от съдържанието на медийните услуги, предоставяни от администратора.“

В Законопроекта следва да бъде посочено изрично, че правата на субекта по чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 не се прилагат по отношение на обработването на лични данни за журналистически цели. Логичната цел на чл. 20 от регламента е улесняване на субектите на данни най-вече при услуги на информационното общество. Спецификата на формата, в която се създава медийното съдържание изключва възможността за последващото му предаване „в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат“. С оглед на тези съображения считаме, че в Законопроекта следва да бъде изрично предвидено, че: „При обработване на лични данни от администратор, който има качество на доставчик на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, на печатна или интернет медия, субектите на данни нямат правата по чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка със личните им данни, включени в съдържанието на медийните услуги, предоставяни от администратора.“ 

 

4. По тълкуването на „журналистическата дейност“.

Бихме искали изрично да посочим, че съгласно рецитал 153 от Регламент (ЕС) 2016/679, понятието журналистическа дейност следва да се тълкува широко. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз (вж. дело C‑73/07 Tietosuojavaltuutettu срещу Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy). В тази връзка, като предавания, създавани за журналистически цели, следва да се разглеждат не само новинарски, актуални и спортни предавания, а също така културни, забавни и др. материали. Освен това като обработване на лични данни за журналистически цели следва да се разглежда не само публикуването, а и редица съпътстващи дейности, като например, събиране, архивиране, заснемане, излъчване и т.н., доколкото те са свързани с обработването за журналистически цели.

 

5. В заключение

В подкрепа на изложените по-горе съображения за създаването на изключения от приложимостта на определени разпоредби на Регламент (ЕС) 2016/679, бихме искали да подчертаем, че нито едно от тези изключения не е прецедент в правото на държавите-членки на Европейския съюз. Такива изключения съществуват в законодателството на повечето държави, предвиждащи високо ниво на защита на личните данни. Считаме, че във връзка с последващата работа по Законопроекта следва да бъде направено задълбочено обществено обсъждане, сравнителен анализ с правната уредба в останалите страни от Европейския съюз, както и проучване на ефекта, който законът би имал върху отделните сфери на дейност. В настоящия кратък срок сме принудени да дадем предложения, които може да не са изчерпателни.  

В тази връзка считаме, че с оглед постигане на по-добри резултати, би било удачно създаването на работна група за обсъждането на законопроекта, в рамките на която да бъдат възприети най-правилните мерки за въвеждане на Регламент (ЕС) 2016/679  в българското законодателство.

В заключение искаме да подчертаем, че целта на направените предложения не е ограничаване защитата на личните данни на гражданите. Напротив, членовете на АБРО винаги са имали отговорно отношение към защитата на личните данни. При приемане на текста на Законопроекта, без да бъдат направени предложените изменения обаче, доставчиците на медийни услуги ще бъдат поставени в невъзможност да упражняват законосъобразно дейността си, а оттук и да изпълняват и важната си обществени функции. Именно с оглед на отговорното ни отношение към защитата на личните данни вече сме изпратили до Комисията за защита на личните ни данни и писмо с молба за среща, на която да бъде обсъдено създаването на  Кодекс за поведение при осъществяване на дейността на медиите съгласно чл. 40 от Регламент (ЕС) 2016/679  (писмо изх. № 14-00-01/23.04.2018 г.).

 

Оставаме на разположение за участие в работна група за обсъждане на Законопроекта, както и за всякакви въпроси, свързани с настоящото становище.

30.05.2018 г.

 

С уважение,

Анна Танова

Изпълнителен директор

Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО

  




[1] Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г. В сила за Република България от 7 септември 1992 г.; Допълнена с Протокол № 2 от 06.05.1963 г., изменена с Протокол № 3 от 06.05.1963 г., Протокол № 5 от 20.01.1966 г., Протокол № 8 от 19.03.1985 г.; Обн. ДВ. бр.80 от 2 Октомври 1992г., изм. ДВ. бр.137 от 20 Ноември 1998г., попр. ДВ. бр.97 от 9 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г.

2 Съгласно ал. 2 на чл. 10 на Европейска конвенция за правата на човека: „Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието.“

  

 виж всички от категорията  
  Реклама
 
      © 2018 AБРO - Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори | Реклама Уеб Дизайн и разработка от Дизайн Студио 42